Блогрол
Постинг
15.03.2010 19:36 -
Крайно време е.
Крайно време е да започнем да мислим за себе си в перспектива. За себе си като хора, личности, персони. За себе си като равни на останалите и различни от всички.
Това се отнася и за хората с увреждания, към които статистиката би трябвало да ме причисли. Ползвам инвалидна количка и никога не съм смятал, че това е важно. То е нещо съвсем обикновено за мен, в което никога не съм се вторачвал. Като цвета на косата - знаеш го какъв, но не е главен житейски фактор в живота ти. И е така. Хиляди пъти съм го казвал, ще го кажа пак - хората с увреждания не са проблем! Проблем е обществото. Социума е това "чудо на природата", което уврежда, всички ние сме тези, които имат проблем, ние като общество сме проблема. Не хората с увреждания.
Какъв е конретният повод за този ми пост и има ли такъв? Има, разбира се. В живота винаги има повод. Поводът тук е - какво би трябвало да се прави като виждаме чужд проблем, който пречи на нас да живеем? Трябва да подтикнем имащия проблем да го реши. Това правя и аз. Проблем на обществото е достъпността, достъпността, която освен човешко е и демократично право, правото на живот е право на достъп. За всички и особено за хората с увреждания. Как се решава този проблем? С молби? С увещание? С това да убедиш, хората създали стъпала пред банката си, че те имат проблем?
НЕ! Като ги осъдиш. Като ги накараш да ги заболи. Житейските уроци се учат така. Съдейки ги караме да боли. Другото е обща приказка. На 16.03 и 17.03 имам 10 дела за достъпна среда. До момента са ми минали през ръцете 10-11 дела пак за достъпност и всички са или достъпни или в процес на изграждане.Сега с тези другите 10 ще се боря да стане същото. Кого съдя - банки, институции /държавни и общински/, застрахователни дружества и какво ли още не. Общо взето - всичко.
Съденето струва пари и нерви. Но повече нерви и повече пари струва да живееш чудейки се дали ще можеш да влезеш в банката да си платиш вноската по жилищния кредит, дали ще можеш да влезеш в барчето да си изпиеш бирата, дали ще можеш да си на студентският празник с колегите си, дали ще можеш да живееш нормално.
Нямам толкова пари и нерви, че да си позволя да живея така. Затова съдя. Присъединете се. В крайна сметка си струва.
Това се отнася и за хората с увреждания, към които статистиката би трябвало да ме причисли. Ползвам инвалидна количка и никога не съм смятал, че това е важно. То е нещо съвсем обикновено за мен, в което никога не съм се вторачвал. Като цвета на косата - знаеш го какъв, но не е главен житейски фактор в живота ти. И е така. Хиляди пъти съм го казвал, ще го кажа пак - хората с увреждания не са проблем! Проблем е обществото. Социума е това "чудо на природата", което уврежда, всички ние сме тези, които имат проблем, ние като общество сме проблема. Не хората с увреждания.
Какъв е конретният повод за този ми пост и има ли такъв? Има, разбира се. В живота винаги има повод. Поводът тук е - какво би трябвало да се прави като виждаме чужд проблем, който пречи на нас да живеем? Трябва да подтикнем имащия проблем да го реши. Това правя и аз. Проблем на обществото е достъпността, достъпността, която освен човешко е и демократично право, правото на живот е право на достъп. За всички и особено за хората с увреждания. Как се решава този проблем? С молби? С увещание? С това да убедиш, хората създали стъпала пред банката си, че те имат проблем?
НЕ! Като ги осъдиш. Като ги накараш да ги заболи. Житейските уроци се учат така. Съдейки ги караме да боли. Другото е обща приказка. На 16.03 и 17.03 имам 10 дела за достъпна среда. До момента са ми минали през ръцете 10-11 дела пак за достъпност и всички са или достъпни или в процес на изграждане.Сега с тези другите 10 ще се боря да стане същото. Кого съдя - банки, институции /държавни и общински/, застрахователни дружества и какво ли още не. Общо взето - всичко.
Съденето струва пари и нерви. Но повече нерви и повече пари струва да живееш чудейки се дали ще можеш да влезеш в банката да си платиш вноската по жилищния кредит, дали ще можеш да влезеш в барчето да си изпиеш бирата, дали ще можеш да си на студентският празник с колегите си, дали ще можеш да живееш нормално.
Нямам толкова пари и нерви, че да си позволя да живея така. Затова съдя. Присъединете се. В крайна сметка си струва.
1.
анонимен -
МНОГО СИ ПРАВ, ТАКА Е, А ТЕ ЛЪЖАТ С...
29.03.2010 18:15
29.03.2010 18:15
МНОГО СИ ПРАВ, ТАКА Е, А ТЕ ЛЪЖАТ СВЕТА И ПОЛУЧАВАТ НАГРАДИ: "България е наградена за принос в сферата на Хората с Увреждания
Церемония по връчване на награди “Златна книга 2010” за социална корпоративна отговорност в сферата на Хората с Увреждания, техните права и прилагането им. Световната организация “Глобално Движение на Хората с Увреждания” със седалище в Ню Йорк връчва почетна награда на Минчо Коралски, изпълнителен директор на Агенция на Хората с Увреждания за активна политика в сферата на Хората с Увреждания."- публикувано на сайта на Националната мрежа на хората с увреждания и на сайта на Социалната мрежа.
цитирайЦеремония по връчване на награди “Златна книга 2010” за социална корпоративна отговорност в сферата на Хората с Увреждания, техните права и прилагането им. Световната организация “Глобално Движение на Хората с Увреждания” със седалище в Ню Йорк връчва почетна награда на Минчо Коралски, изпълнителен директор на Агенция на Хората с Увреждания за активна политика в сферата на Хората с Увреждания."- публикувано на сайта на Националната мрежа на хората с увреждания и на сайта на Социалната мрежа.
2.
анонимен -
и как ги съдиш Ти???
07.07.2010 16:36
07.07.2010 16:36
втрещен съм ... ако ти наистина имаш толкова заведени дела... ако ти си на количка то няма начин да не си влязъл вече в светлините на прожекторите ... така ти ще си като Б.Б. - "Ако всички правят като мен - България ще се оправи...". Дано само да не ви съвпадат нарцистичните нагони.
цитирайТърсене