Олеле, майко, още един празник в държавата. Сега улиците ще бъдат заляти от пияни хора с инвалидни колички, хълцащи хора с бели бастуни, подскачащи хора с бастуни, канадки и патерици. Народно щастие ще ни залее от всички страни, спорадични възгласи "ура-а-а-а" и "браво-о-о-о".

Добре, че няма да се случи. Първо, това не е ден за празник. Послание към всички "празнуващи" - увреждането не е ваша главна характеристика, така че тя да бъде повод за празнуване. Увреждане не ви е името, та да празнувате своеобразен имен ден. Дайте и хората, които са пострадали от автомобилна катастрофа и като последствие от нея са седнали на количка, да празнуват своя своеобразен "Инвалиден рожден ден"? На всички, които празнуват - осъзнайте се. Вие сте първо Личности и Хора и после сте с увреждане. Всеки един човек има десетки характеристики, които могат да го опишат, преди да споделя свои физиологически особености. Като се запознаваш с човек във фейсбук или скайп, нали не казваш "Здрасти, аз имам коса до тавана", "Здрасти, аз съм чернокож", или любимото ми "Здрасти, имам 4 пръста на левия крак". Представяш се като си казваш името, после добавяш социална характеристика като адвокат, инженер, студент, архитект, журналист, писател или каквото и да е друго и чак накрая говориш за физиологическите си особености. Увреждането е точно това - обикновена физиология, която в днешния ментално активен свят - няма никакво значение.

Дайте да почнем да празнуваме и деня, в който сме получили увреждане. Представете си "Честита инвалидизация!" вместо "Честит рожден ден!". Мисля, че е крайно време да почнем да използваме главите си.

Днес е ден да си припомним, че светът е широк, хората са различни и слава богу! Лошото е, че го правим само днес.  Всеки ден е ден на Хората, без значение дали са с увреждане или не.


Автор: Кичашки
Редактор: Борисова

Хората с увреждания са достатъчно себеуважаващи се и едва ли имат пръст в избора на този ден за международен. Той е за нас, останалите, които се обръщаме любопитно след детето инвалидна количка, след човека с белия бастун, след жената говореща "шумно" с ръце и си мислим, че това никога , ама никога не би могло да де случи с нас и нашите близки, и на следващия ъгъл вече сме забравили за тях, все едно ги няма. А тях ги има и не са малко , и имат нужда от нашата помощ. Така мисля аз . Желая им щастие!

Ами честит празник и от мен на всички празноглавци, които го приемат като празник.
Браво Пепи, много ми хареса виждането ти за днешния ден.
На мен 3-ти декември не ми е повод да се напия, аз и без повод го мога :)
Относно хората с увреждания: какво им е за уважаване????? Една малка част от тях са активни, които печелят уважението ми, другите вечно недоволни, третите пък хем недоволни, хем си мълчат. Е как да се случат нещата?!
Разбира се не на последно място честито на държавата, която заклеймява хората с увреждания и вместо да ги направи данакоплатци тя ги затваря в институции, за да увеличи разхода, хем да гледа нещастните душици, хем да плаща за персонал, а да не говорим за битовизмите... Сред всичката тази паплач, която управлява тази държава толкова ли няма 1 умен идиот, който да може да смята?!

Води към размисли какво точно празнуваме !